Надежда

Всеки ми казва – спри да я чакаш,
ако обича те, ще бъде тук.
Месеци минаха, даже година,
може би има си друг.

Всеки ми казва – не настоявай!
И да умираш, дишай напук!
Живея и дишам с тази надежда,
някога пак да си тук.

Тази вечер къде си, не ме лъжи,
кажи ми с кой разбиваш сърцето ми?
Майната ми на мене, че умирам за тебе
и болят ме проклетите спомени.
Той къде те съблече, хубаво ли ти беше?
Разкажи да се пръсне сърцето ми!
Кой сега те целува, ако Господ ме чува,
нека пак да те върне в ръцете ми...